В този парламент няма ясно разграничение между опозиция и управляващи.

 В този парламент няма ясно разграничаване сред съпротива и ръководещи. В предходния - също. В по-предния - също. Образуват се болшинства по ползи, а по вота на обособените парламентарни групи елементарно се вижда чии са въпросните ползи. Сблъсъците сред обединенията са на повърхностни тематики, а след съвсем 30-годишен преход още веднъж стартира да се приказва за комунизъм и антикомунизъм. Като цяло страната се ръководи от една пихтиеста маса, която е формирана от комплицирани политико-икономически ползи, протектирани от правосъдна върхушка.
Това са част от изводите на коментатори, анализатори и политици през последните няколко години от битието на страната. В взаимозависимост от степента на достигнатото отвращение, жителите стачкуват поради всичко гореизброено. В един миг обаче съпротивата им стопира.

Спряла е и в този момент. И единствено понякога се появява някой “дразнител ”, който да предизвика отвращение. За жал протестът все по-често се развива единствено в обществените мрежи. Още по-жалкото обаче е това: гражданското общество дотам повярва, че нищо не зависи от него, че белезите за базисно споразумение в публичния живот към този момент не будят никакво отвращение. Нещо повече - подминават се като нещо изцяло естествено, поради което даже няма потребност да се хабят приказки. Тъй като по този начин или другояче нищо не може да бъде променено.

По повърхността

Ето за какво насъбраното неодобрение постоянно избива в привидно повърхностни обстановки. Такива, против които съпротивата наподобява лесна, а отчитането им не изисква кой знае какво задълбочаване.

Само в границите на броени седмици националният представител от Българска социалистическа партия Иво Христов обясни, че 80% от българите са дебили, а някогашният министър на културата и сегашен народен представител от ГЕРБ Вежди Рашидов на процедура удостовери това негово умозаключение.

Първият оповести възгледа си на колекция със симпатизанти на социалистите в Раднево. Там той заключи, че 80 на 100 от жителите на България са дебили и не могат да се подписват.

 

Само няколко дни по-късно, на фона на всеобщото отвращение от страна на ГЕРБ и симпатизантите им, ексминистърът на Борисов Вежди Рашидов на процедура усили още повече процентите на дебилите, заключавайки, че хората, останали да живеят в България, “не стават за клин за зеле ”.

" Има нещо изместено в нас. Ние сме изтървали границите на свободата и сме отишли в други граници. И това е нашата драма и ще бъде нашата драма. Ние, страната, влагаме доста пари в образованието на децата. Ние сътворяваме квалифицирани фрагменти и ги изпращаме да служат на друга страна и да заплащат налози на друга страна. Тук остава това, дето не става за клин за зеле и това не е добре за страната. Това е пътят на закриването, унищожаването на една страна ", сподели Рашидов пред националната телевизия.

На пръв поглед - просто нелепост

На пръв взор и двете изводи на депутати от ръководещата и от главната опозиционна партия са симптом на нищо повече от нелепост. А и ще излъжем, в случай че кажем, че огромна част от българите не мислят по същия метод за останалите си съграждани.

Въпросът в тази ситуация обаче е различен - осъзнават ли другите представители на властта своето място? Ако отговорът беше позитивен, евентуално нямаше да вършат сходни изводи. Думите им действително демонстрират тяхното отношение към гласоподавателите. Сочат и друго - надменност, дебелашко схващане за света, кръчмарски речник. Все констатации, които не приказват добре нито за тях, нито за избралия ги суверен, на който функционалност са и Иво Христов, и Вежди Рашидов.

Тук е редно да се внесе следното конкретизиране - българите по света и българите в България не се разграничават кой знае какъв брой един от различен. Народните им представители пък не се разграничават от всички тях.

Ругаенето по другия от дълго време е на мода в България. Но по напълно различен метод наподобява генералното умозаключение на политици, които са представители на най-големите партии в страната. Защото разкрива отношението им не просто към тези, които ги избират, само че и към упражняването на властта.

Вторият проект

Нито Вежди Рашидов, нито Иво Христов, нито Бойко Борисов, който преди години загатна на среща в Чикаго, че материалът е неприятен, се одобряват като функционалност на този материал. Те имат самомнението, че са негови началници. И няма по какъв начин да е другояче, откакто същият този материал се наскърбява единствено когато му кажат в прав текст, че е кофти. Когато му го демонстрират, без да го изричат, той просто го приема. Тихо и добродушно.

Когато всички партии заедно избират Висш правосъден съвет, материалът мълчи. Когато представители на властта заплашват медии, материалът мълчи. Когато стопират медикаменти за онкоболните, материалът мълчи. Когато ръководещи и съпротива се карат не дали са корумпирани, а кой е по-корумпиран, материалът отново мълчи. Мълчи и когато всички заедно слугуват на Пеевски.

И по този начин стигаме досега, в който материалът самичък е посочил, че е дебилен. И че не става за клин за зеле. Защото по базисните тематики той си мълчи. Именно в този миг някой Рашидов или някой Христов просто установи, че материалът е неприятен. Впрочем, в случай че не беше подобен, нямаше да ги има и хората, които в този момент диагностицират неговите недостатъци. Защото добър материал не може да излъчи такива представители.

Именно когато " 80-те % дебили ” (по Иво Христов) се разсънят от дълбоката си заспалост, политици като него и като Вежди Рашидов към този момент няма да са вероятни. Защото няма по какъв начин да са производни на първокласен материал.

Виж всички публикации от Полина Паунова-->